През 1849 година едно истинско народно училище, рожба на традицията, извирала през столетията от жаждата на българина към просвета, отваря широко вратите си.
Цели 160 години то е непресъхващ източник на наука и знания, на себеотрицание и непоколебима вяра в бъдещето. Под грижите на 10 педагози малките ученици неусетно възмъжават и предават щафетата на следващото поколение.
През 1849 година в северозападния край на църковния двор се построява светско първоначално училище, състоящо се от 2 стаи с мазе. Първият възрожденски учител е попският син - даскал Енчо попНиколов. До съединението на България през 1885 година училището се помещава в двете стаи на църковния двор и даскал Марковия дюкян.
Първи прогимназиален клас е открит през учебната 1895 - 1896 година от 15 ученици с учител Тодор Христов и след прекъсване, през учебната 1904 - 1905 година отново е открит до 1911-1912 година, когато се открива втори прогимназиален клас и Дъбовското училище става районна смесена прогимназия и обхваща учениците от съседните села. На 06.12.1910 година е завършена новата постройка на училището.
На 10.01 1911 година училищния праг прекрачват 207 ученика в четири отделения и един прогимназиален клас.
През 1958-1959 година е построен нов физкултурен салон, а през 1960 - 1961 учебна година е направена надстройка на цялата централна част на училището.
До 1944 година училището се води първоначално и районна смесена гимназия, а от 1944 година до настоящия момент е основно училище от 1. до 8. клас, което с гордост носи името на създателите на славянската азбука - светите братя Кирил и Методий.
Директори на Дъбовското училище след 1900 година са били главен учител Димитър Арабаджиев, Петко Бакоев Делииванов, Захари Цанев, Мария Иванова. От нашето училище е излязъл генерал Трифон Пеев, участвал в Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война като артилерист. В Дъбовското училище са завършили професорите Иван Костов и Косю Косев.
Днес училището ни е с осем класни стаи, четири кабинета и физкултурен салон. Тази слънчева сграда, събрала цветята на цялото село, още от ранни зори се изпълва с весел детски смях и едно дръзновие, породено от любовта към познанието, от непрекъснатия стремеж към възход с поглед към бъдещето. Крилатите детски мечти сякаш добиват плът в съчиненията и рисунките, в решените задачи, лабораторните опити и изобретените предмети по труд и техника.