ОУ Св. Св. Кирил и Методий
Основно училище в село Дъбово

История на училището

През 1849 година едно истинско народно училище, рожба на традицията, извирала през столетията от жаждата на българина към просвета, отваря широко вратите си. 

Цели 160 години то е непресъхващ източник на наука и знания, на себеотрицание и непоколебима вяра в бъдещето. Под грижите на 10 педагози малките ученици неусетно възмъжават и предават щафетата на следващото поколение. 

През 1849 година в северозападния край на църковния двор се построява светско първоначално училище, състоящо се от 2 стаи с мазе. Първият възрожденски учител е попският син - даскал Енчо попНиколов. До съединението на България през 1885 година училището се помещава в двете стаи на църковния двор и даскал Марковия дюкян. 

Първи прогимназиален клас е открит през учебната 1895 - 1896 година от 15 ученици с учител Тодор Христов и след прекъсване, през учебната 1904 - 1905 година отново е открит до 1911-1912 година, когато се открива втори прогимназиален клас и Дъбовското училище става районна смесена прогимназия и обхваща учениците от съседните села. На 06.12.1910 година е завършена новата постройка на училището. 

На 10.01 1911 година училищния праг прекрачват 207 ученика в четири отделения и един прогимназиален клас. 

През 1958-1959 година е построен нов физкултурен салон, а през 1960 - 1961 учебна година е направена надстройка на цялата централна част на училището. 

До 1944 година училището се води първоначално и районна смесена гимназия, а от 1944 година до настоящия момент е основно училище от 1. до 8. клас, което с гордост носи името на създателите на славянската азбука - светите братя Кирил и Методий. 

Директори на Дъбовското училище след 1900 година са били главен учител Димитър Арабаджиев, Петко Бакоев Делииванов, Захари Цанев, Мария Иванова. От нашето училище е излязъл генерал Трифон Пеев, участвал в Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война като артилерист. В Дъбовското училище са завършили професорите Иван Костов и Косю Косев. 

Днес училището ни е с осем класни стаи, четири кабинета и физкултурен салон. Тази слънчева сграда, събрала цветята на цялото село, още от ранни зори се изпълва с весел детски смях и едно дръзновие, породено от любовта към познанието, от непрекъснатия стремеж към възход с поглед към бъдещето. Крилатите детски мечти сякаш добиват плът в съчиненията и рисунките, в решените задачи, лабораторните опити и изобретените предмети по труд и техника.